Във очите си крия Луна.
Във ръцете си нося сълзи...
Щом не тръгна от мен до сега,
да си тръгнеш не можеш...Нали?
Като болка боляща до лудост,
като щастие с бели криле-
аз ти давам безброй пеперуди,
а пък ти ме обичай поне-
И поне за секунда ме чакай
на един светлосин кръстопът
за да зная защо съм изплакала
водопад от въздишки...Болят
всички мисли летящи във мрака...
А пък ти ме обичай поне!
За да можеш да литнеш нататък,
ще изтръгна и свойте криле!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар