................

Ревнувай ме от самотата,
щом нея предпочетох вместо тебе...
На две разкъсай тишината,
щом тя без жал ще ме отнеме
от твоите ръце...А аз далече
избягах търсейки покой.
Писма не пращам по Луната вече-
оставих те във нощния порой
така бездомен..Всичко взех
със себе си накрай света,
сама през бурите поех
превръщайки те в самота...
Щом само тъй ще си със мен,
а аз обичам самотата-
бъди един безкраен ден
изпълнен със мълчание и вятър!
Бъди ти моята крещяща тишина,
ревнуваща дори и от живота...
Щом ти ще бъдеш мойта самота,
светът не ще е толкова самотен.