В тишината на утрото, бялото,
пак студът под стреха се стаява.
А пък слънцето-онова, неизгрялото
май се чуди дали да изгрява...
И защо ли?! - Върви по света
ново слънце и свети за двама!
Как ли може в едничка жена
толкоз обич да бъде събрана?-
Всяка болка да сгрее с надежда
Всеки лед да стопи с топлина!...
И с вълшебната пролетна нежност
да събужда заспали цветя...
Вместо слънцето-онова, неизгрялото-
ново слънце на име "Жена"!
В тишината на утрото, бялото
светлосиня въздишка изгря...
четвъртък, 12 февруари 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар