Не вярвах, че...

Не вярвах, че светът ще се разпръсне.
Не исках да повярвам...Но сега
една надежда чака да възкръсне,
но май възкръсва само пепелта
на думи казани отдавна -
изгубили предишният си плам.
Добро и зло разделяме поравно,
а после всеки да се справя сам.
Но някак си така необяснимо
донася вятърът забравена усмивка.
Една Луна ще ме погледне в синьо,
повтаряйки усмихнато "Щастливка!"
Щастливка ли...Защо така...Защото!
Внезапно наредена при щастливките
разбрах - върти се колелото,
но...
накрая се броят усмивките!