Не лети! Не разпервай крилете си!

Вятър няма да бъдеш за ден!

И недей да целуваш дърветата

както нявга целуваше мен!

Не политай над нощните улици,

там отдавна заспал е съня.

Само моите прашни безумици

бродят в нечия чужда тъга...

Не лети! Само няколко спомена

ще изгубиш...Какво от това?

Но над мойта въздишка отронена

няма бавно да спускаш ръка.

Не лети! Ветре, спри своя път!

Ако трябва дори ще крещя!

За да може да види светът

КАК СЕ УЧА САМА ДА ЛЕТЯ!....