Въпроси....

Ръце протягам в нищото – да те прегърна,
а теб те няма...Толкова боли!
И всяка болка пак ще се завърне
отново и отново...Но дали?
Дали ръцете ми все някога ще стигнат
през нищото – до твоите ръце?
Дали от щастието – 2-3 мига
пътека ще направим....Накъде?
Къде ме води твоето мълчание?
Къде те води мойта тишина?
Дали нощта ни - радост и страдание
ще спре да се повтаря...Докога?
Кога ще спрат сълзите да пресъхват
по бузите...до твоите сълзи
От щастие душата не издъхва...
Поне да спре сърцето да боли!
А аз дали ще спра да се протягам
през нищото...Дали ще разбереш?
Така и не поисках да избягам
щом знаех, че желаеш да ме спреш.
Ръце протягам, за да те прегърна
поне да взема твоите сълзи.
Във щастие аз цялата ще се превърна...
И без това до края ще боли.