Валят звезди...Да бях ли онемяла,
щом думите сами не се изричат?
Щом няма как Земята цялата
сега да чуе колко те обичам...
Валят звезди...Така необясними-
измислици от обич и тъга...
А някаква луна невъзмутимо
приспива думите в нощта...
Не бързай да заспиваш, още не!
Какво като заспала е вината.
По цялото изплакано небе
една едничка дума ще ти пратя.
И все така нощта ни ще вали
и локвички надежда ще рисува.
По вятъра написах "Остани".
Валят звезди...И падайки танцуват.
сряда, 11 февруари 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар