сряда, 11 февруари 2009 г.

Ти навярно....

Ти навярно не си ме обичал
преди миг, преди два, преди три...
Но сега...Но сега не отричай,
че съм в твоите нощи и дни.
Ти навярно не си ме сънувал
с разпилени във мрака коси-
непозната, така нежадувана...
преди нощ, преди две, преди три...
Ти навярно не си ме прегръщал
даже в своите светли мечти
не при мен уморен си се връщал
преди ден, преди два, преди три...
Ти навярно не си ме познавал
сред безкрайното множество вън
но сега и за миг не забравяй
колко хубава мога да съм...
Ти навярно не си ме целувал
сред изгрелите в мрака звезди...
Цяла вечност обаче си струва
не една-даже две, даже три...

1 коментар:

  1. страхотно е! сега разбирам колко са ми липсвали стиховете ти. чакам още! :)

    ОтговорИзтриване