Необятно, Неписано Щастие,
не потегляй само във нощта...
Щом Луната при мен е угаснала
ще започваме заедно деня.
Ти от моето слънце ще вземеш,
аз от твоите сънища скрих
Недостигащо-кратко е времето-
щом часовникът с обич разбих,
за да мога да имам в сърцето си
всеки спомен в искрящия ден..
В онзи миг ти протегна ръцете си,
и сияеща стигна до мен...
И така ме направи различна-
Необятно, Неземно почти
Щом не мога да спра да обичам
мое Щастие, просто лети!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар