сряда, 11 февруари 2009 г.

...И няма нищо да остане

...И няма нищо да остане-
ще се стопя като мъгла,
ще отболея като рана,
ще отчвуча като мълва...
И само кучета бездомни
ще знаят гроба ми в незнаен кът
и само вятърът ще помни
греха на земния ми път.
Дърветата ще свеждат клони
над моите безжизнени ръце
и често някой лист отронен
ще гали бледото лице.
Но няма нищо да усетя...
Очите ми не ще премигат,
щом вече ще съм там, където
дори и спомени не стигат..
И няма нищо да остане-
въздишка, стон, дори сълза.
Ще отболея като рана,
ще отзвуча като мълва...

Няма коментари:

Публикуване на коментар