Пролетен разговор

- Добър ден...Извинявайте, може ли?...
- Заповядайте, моля.
- Аз така неочаквано тук се отбих...
- Няма нищо. Кажете.
- Аз донесох Ви пролет...
- Не дочух добре. Пролет? Гласът Ви е тих.
- Тихо, моля, заспала е...Птици сънува...
- Ама истинска пролет? Това е шега!
- Тя е истинска много, така ми се струва...
Но е малко невидима. Нямам вина.
Трябва слънце да взема и малко надежда,
две усмивки зелени и смях на дете...
- Извинявайте, малко скептична изглеждам,
но по-странно от туй не видях накъде!
- Ех, не вярвате значи...По-невидима става!...
- Тя сега да не вземе да изчезне съвсем?
Ето, имам любов, овехтяла е, давам я
И парченце усмивка от предишния ден.
Тъй добре ли е?...
Божичко! Виждам я вече!
Тя дали се събуди от птичия глас?
- Аз си тръгвам сега, че дойдох от далече...
- Ами Вашата пролет?
- Ще остане при Вас....