Разговор в скоби

- Мамо, маменце мила, ти защо си голяма?
- Неусетно пораснах...(Ето, знам ли защо?)
Ама трудни въпроси задаваш ми само...
- А защо имам толкова малко легло?
(И защо всяка сутрин повтаряш „Обичам те?”)
- Ами малък си, миличък, то си личи.
Хайде бързо пижамата вече събличай...
- А защо...
- Хайде, храним се вече.( и почти си мълчим)
- Ама твойта чиния е много голяма!
А пък моята мъничка....
- (Така ли?)
- ЗАЩО?!
- Ами ние големите се тъпчем за двама....
- И това е защото....
- Тука няма защо.
Аз съм просто голяма, а пък ти си детето.
Хайде, якето слагай, ще излезем сега.
- Но кажи ми, защо е голямо небето?
- Просто ние сме мънички...Изтръскай снега.
- Ти си мъничка също? Но нали си голяма!
- (Този разговор стана твърде сложен за мен!)
- Но кажи ми защо....
- Дай ръчичка на мама.
(Неусетих как мина и тоз зимен ден.)
- А защо става нощ? Уморен ли е Слънчо?
- Уморен ли...(Лягай бързо!) Той отдавна заспа.
- А защо ме прегръщаш, когато е тъмно?
- Лека нощ, мое слънце, заспивай сега.